В изложбата „Възкресените тъкачни техники“ Стойна Кръстанова представя колекция от авторски произведения, които преоткриват и използват по нов начин старинните техники за изпълнение на коптска, византийска и българска тъканна орнаментика. Фините копринени тъкани представляват оригинални интерпретации на основата на традиционни образци и съдържат многообразни пластични решения. Творчеството на Стойна Кръстанова се основава на изключително доброто познаване на традиционните техники и технологии за тъкане, везане и орнаментиране, на стиловите особености и локални художествени специфики. Това й дава възможност да борави свободно с материалите и да търси убедителни авторски решения в духа на българското изкуство.
Майсторката Стойна Кръстанова е доказала своя талант и творческа изява чрез участието си в многобройни изложби у нас и в чужбина. Тя е представяла свои произведения и в шест самостоятелни изложби (през 1973, 1976, 1979, 1985, 2001, 2009 г.). За нейните високи достижения недвусмислено говорят множеството награди – диплом и златен медал за високи постижения в областта на народните художествени занаяти (1985, 1987, 1988 г.), сребърен орден на труда, а през 1987 г. получава и званието “заслужил майстор на народните художествени занаяти”.
През ХХ в. знанията и уменията за тъкане, традиционна везба, арменска дантела (кене), совалкова или калоферска дантела, поан-лас, фриволите, дантела на една кука, художествено плетиво и т.н. са предавани и поддържани както в семейството, така и в художествените и стопанските училища, в художествените организации и читалищните школи и чрез тях са създавани художествени изделия, насищащи с красота дома, публичното пространство, модния подиум. Те се приемат като културно наследство на общностите и се съхраняват и представят също от такива културни организации като читалища и неправителствени организации, които са ресурс и потенциални партньори в проекта, ако той спечели финансиране.
Днес текстилните умения и сръчности все още не са заличени напълно, има майстори и представители на общностите в града, които ги владеят, а с обучението на младежи, те могат да бъдат възродени. Стремежът е текстилните технологии да бъдат не само съживени, но и да се приложат в нови контексти и нови проекти.