Учредихме Фондация „Стойна Кръстанова“ в края на 2016 г., малко след като майка ми , която тогава беше на 92 годишна възраст сътвори и представи в Регионален етнографски музей – Пловдив последната си изложба под надслов „Възкресените тъкачни техники“. Осъзнатият и живот беше преминал в изследване, опознаване и претворяване на българското народно изкуство в областта на текстила – везба и тъкани. Тя беше достигнала много високо равнище на знание и умения, което й позволяваше да експериментира с материали, цветове, форми, орнаменти. Нейното вродено любопитство и откривателски дух я водеше към дълбините на миналото, за да преоткрие забравени техники, с които изтъка текстилни произведения, съчетали старинни умения със съвременна естетика.

Ние, Свилен Костадинов и аз Красимира Кръстанова, осъзнахме колко е важно да покажем, че моженето е част от желанието да проникнеш там, където другите се спират, да полагаш усилия въпреки съмненията, защото творчеството е дар и дух. Да покажем личния път на един творец, за да подтикнем други хора да следват духа и своята мечта, беше първоначалната ни идея. След това разбрахме, че трябва да направим повече – да създадем пространство на обмен, в което майсторството, творческите вдъхновения, изкуството се превръщат в споделени ценности.