Нашият патрон

Стойна Кръстанова е родена на 31 декември 1923 г. в с. Гълъбово (Пловдивско), починала на 12 януари 2019 г. в Пловдив. Тя е майстор на тъкани и цял живот с трепет се е докосвала до нишките, за да ги обагри, сънищата й са изпълнени с цветове и орнаменти, творчеството за нея беше смисълът на живота. Привлечена от красотата на българското народно изкуство, тя обиколи музеите в цялата страна, посети села, където да открие текстилни бисери от миналото, да се срещне с предизвикателството на непознатото.

Нейната братовчедка Здравка й беше подарила копринен ажурен шал, който тя много хареса и искаше да разбере как се прави, защото техниката за изработването им не беше публикувана никъде, бяха си заминали жените, които знаеха как… и тя започна с експериментите. Беше в началото на 80-те години. По цяла нощ стоеше на стана и пробваше различни начини, за да постигне умението. Най-напред беше близо, много близо, продължаваше да опитва с дебелината на конеца, с начините на завъртане на основните нишки, с претъкаването на вътъка. Получи се! За нея беше щастие да дава живот на изчезнали или забравени умения.

Да възстановява техники и тъкани за Стойна Кръстанова беше начин да сближава миналото с настоящето. Тя започна с едно малко парче, останало от кърпа, изтъкана от нейната майка, която е от Калояновия род – бежанци от Беломорието (Доган Хисар в Дедеагачка околия, днешно Есими край Александуполи). С такъв трепет се докосваше до малкото останали от рода  вещи, защото те я свързваха с предците ù – с дядо Атанас, който е бил мюдюрин на градчето, баба Търна, която заедно с децата си е бягала към България, капитан Петко воевода, който й служеше за пример в живота. За да възстанови кърпата, тя спази всички съставни части – материал, цветове, композиция, техники, за да бъде най-близко до първоначалния предмет.

С вещина тя възстанови сватбена превезка от Варненско, прекрасните кърпи, съхранени от бесарабските българи и загубени в България и като техника, и като изделия, съумя да изработи златотъкани византийски платове… Не й беше достатъчно само да разбере как, искаше да използва това знание, за да претвори образци, мотиви по нов начин, така че да им се радват хората днес. Именно свободното боравене  с материали и техники ù даде възможност да търси убедителни авторски решения в духа на българското изкуство. За това тя получи много награди – диплом и златен медал за високи постижения в областта на  народните художествени занаяти, сребърен орден на труда, званието “заслужил майстор на народните художествени занаяти”.

Тя наистина беше майстор, който опитваше, откриваше, правеше всичко с любознателност, внимание и удоволствие – от багрене с естествени материали, изработване на народни носии от различни краища на страната, тъкане на пъстри черги и килими, точене на коприна и изтъкаване на тънки и фини материи до реставрация на тъкани и облекло, създаване на костюми за филми. Стойна Кръстанова беше на 92 години, когато направи последната си изложба „Възродените тъкачни техники“, където показа своето можене и стремеж да изпълва пространството с красота.

Тя беше не само майстор, но и човек, който не искаше да бъде самотен притежател на знанията и уменията в текстила и щедро ги предаваше на другите. Смяташе, че традициите са важни за бъдещето, затова през 1968 г. се включи в скоро основаната тогава Задруга на майсторите на народните художествени занаяти, където дълги години беше част от ръководството, а също – и председател на Пловдивската група на майсторите. Стойна Кръстанова работеше за това занаятът да се предава на младите – тя имаше над 50 ученички и ученици, учеше и мен – нейната дъщеря, защото беше убедена, че това е богатство, което трябва да се запази и да има кой да го продължи след нея.

stoyna-krastanova

Учредителите

krasimira-krastanova

Красимира Кръстанова се занимава с етнология – избор, направен преди много години и свързан с любовта към традициите, но и с възможността те да бъдат претворявани. Днес тя е доцент в Пловдивския университет, работи със студенти,  а научните й интереси са в областта на културното наследство и неговото място в съвременния живот. Нейните първи стъпки в етнологията са белязани от тази дълбока връзка с текстила, от която се ражда книгата й, посветена на домашните тъкачни технологии „Златният стан“. След това тя проследява пътя на майка си в тъкачното изкуство и го представя на другите в томчето- албум „Стойна Кръстанова – Кака“.  От майка си Красимира се научава да тъче и, привлечена от красотата на текстила, се опитва да твори не само в научното, но и в художественото поле.

Свилен Костадинов е скулптор или ако използваме старинната българска дума – ваятел, защото камъкът е материалът, от който под неговите ръце оживяват образи, фигури, идеи.  През 90-те години на ХХ в. той възстановява изчезналите завинаги четири разрушени бронзови паметника и им дава нов живот от камък. Представя свои творби в над 15 свои самостоятелни изложби в страната и чужбина. Негови произведения се намират в Националната художествена галерия – София, в Галерии за изящни изкуства и частни колекции в България, Италия, Франция, Германия, Холандия, Турция, Словения и др. През годините реализира монументални скулптури, които са разположени в обществените пространства на България, Франция, Германия и др. През 2005 г. е удостоен с Почетен знак на гр. Пловдив за цялостно творчество. Свилен Костадинов е доцент в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство—Пловдив.

Двамата са обединени от идеята, че творческите територии са пространство, което развива въображението и мисълта, усъвършенства личността. Създаването на изкуство е процес, който свързва в нишка онези, които са били и тези, които ще дойдат, за да съхранят Божията искра и направят света по-вълнуващ.